Аз. На възраст достатъчна, за да се случва вече да казвам “ еее, а помниш ли преди…( като бяхме млади се има в предвид)“ и недостатъчна, за да звучи сериозно.

Мечтая за 48 часово денонощие.. или поне 36.Или някой услужлив човек да измисли съхранение на времето. Има дни- дъждовни, поспаливи, с дебела книга в ръка в леглото и мириса на варени кестени от кухнята, в което денят е вечност и други в които докато се огледаш и вече е 23.30.. Крайно време е да можеш да съхраняваш едните, за да ги ползваш когато имаш нужда.

Педантично разпиляна съм и колкото и да звучи оксимрононо добре съчетавам и двете крайности.

Обичам нощта- идеалното време в което съществувам пълноценно е след 2.00, когато можеш да чуеш как мислите ти блуждаят на воля.

Не обичам сладко.

Обича да уча, и да чета. Жизненото ми пространство намалява застрашително поради нарастващия брой книги у дома.

Някой ден ще съм пропътувала целия свят..

И..постоянно търся време да се занимавам с нещата които обичам.