Кирил Кирилов

Роден съм на 3 март 1984 година в Белоградчик, където до петата си година живях като щастливо дете. После се преместих да живея в Чупрене, където и учих до 7 клас включително. Това беше щастие – огромни простори, малко контрол, много приятели и всевъзможни игри. Там имах няколко случки с духове. Може би от това започна всичко.

След това учих във Видин. Много учене беше, но добре че не се отказах. Съжалявам само, че средата и отношенията между хората там ме промениха много. През това време мислех много по окултни теми.

От 2002 започнах висшето си образование. Инженер съм от Технически университет – София. Там мислих още много. Завърших бакалавъра и станах магистър. Не исках да остана в София. Прибрах се в Белоградчик, за да стана велик.

Представях си го по друг начин. Започнах работа в Общината, но това се оказа жестоко разочарование. Общината не дава простор да израснеш. Трябваше да се разделя с виждането, че ще създам Белоградчишкия социално-икономически рай.

Намалко да направя партийна кариера през това време. Понеже съм капацитет, много се опитваха да ме лансират да участвам в разни политически структури. По принцип няма нищо лошо, но те предявавах претенции, че ме притежават. Това ни раздели. Едвам се откачих и повече не искам да съм част от партия.

Междувременно попаднах за пръв път в Магура и видях рисунките. Ето това промени всичко.

В Общината се уплашиха да не заема на някого мястото и елегантно ме изгониха, като ми намериха друга работа. Не кмета, а колеги. Така попаднах като чертожник на Дунав мост 2, който ще се казва „Бонония”. Докато следвах, презирах чертожниците, а сега сам съм такъв. Оказа се, че и за тая работа акъл трябвало и не всеки може да я върши. Даде ми много и аз на нея.

През това време мислех върху рисунките от Магура. Започнах да пиша блог на тази тема. Мисля, че разбрах много, въпреки че статиите ми са импулсивни и записвани под въздействието на озарението. Всяка една ми даваше нова част от пъзела и така напредвах крачка по крачка.

И това е до днешния ден.