Marina Nova

Винаги съм обичала да говоря. Преди се съобразявах повече какво и как казвам. Вече се съобразявам само до колко хората около мен "заслужават" мнението ми. В повечето случаи решавам, че не го заслужават, но въпреки това го изказвам.

От известно време насам си имам и блог (http://moetonachalo.blogspot.com/). Не съм от най-редовните, но когато вдъхновението ме блъсне, се усеща веднага. Харесва ми да пиша. Обичам да пиша. Писането ме освобождава. Без претенции написаното да се харесва на някого.

Добър слушател съм. Не мога да преценя дали е дарба или не, но умея да правя връзки и да анализирам това, което научавам. Често новините идват при мен без да съм ги искала. Случайност?

Работила съм в студентското радио Реакция, което през 2010 година създадохме с колеги от Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски". Ще ми се и сега да мога да рботя в радио - няма такава магия. Но работя в музикална компания. И съм адски щастлива от този факт. И за разлика от много хора не съжалявам и не заклеймявам това, че е поп-фолк компания. Даже напротив.

Позитивен човек съм. Усмихвам се и търся усмивки и у хората. Обичам да съм сред хора, обичам и да съм сама. Голяма страст са ми книгите, музиката и концертите, превенцията на насилие над животни и пътуванията. За съжаление за последните все нещо не ми достига - я пари, я време, я компания. Обичам да се развивам и да се усъвършенствам. Вегетарианка съм, open-minded, толерантна, пацифист, състрадателна, с остро чувство за справедливост.
Добричка, но не наивна. Понякога спонтанна и винаги готова. Особено за нещо лудо.
Искрена. Често прекалено. Толкова, че хората не ми вярват или ме мислят за глупаче. Което винаги ме е забавлявало.

Смея се силно и от сърце. И нескромно казано често приковавам погледите върху себе си. Не се страхувам от предизвикателства.

Страхувам се от сивотата, забиването в битовизми и стоенето на едно място.

Не обичам клоуни. Във всеки смисъл на думата.