Здравейте!

Има един особено легендарен политически фокусник в Америка. Неговото име е Роджър Стоун. Той е една от ходещите, дишащи емблеми на американския политически консерватизъм. Бил е съветник на Никсън, Рейгън, Боб Доул, Тръмп и много други. Той е онова, което в САЩ наричат fixer - човек ангажират да се справя с кашите на политиците.

Защо го споменавам? Защото той казва в специалния филм на Нетфликс за себе си, че от "Кой е Роджър Стоун?" е стигнал до "Докарайте ми Роджър Стоун!". Един ден се надявам, може би, и за мен да се премине от "Кой е Петър Кичашки?" до "Докарайте ми Петър Кичашки!".

Очевидно сте се досетили вече, но да си кажа. Аз съм политическо животно. Активен човек. Понякога дори твърде активен. Правил съм и две, и двеста. Бил съм кандидат за народен представител. Бил съм кандидат за общински съветник. През 2017 г. бях назначен от президента Румен Радев за член на Комисията за защита от дискриминация. От 2013 г. съм изпълнителен директор на Института за модерна политика.

Водил съм повече протести, отколкото мога да изброя. Хиляди хора съм събирал в родния си Видин, за да се борим да ни забележи централната власт. Водил съм протест със стотици камиони на фирми от рециклиращия бранш срещу един куц проектозакон за управление на отпадъците. За правата на хората с увреждания съм се затварял в клетка пред парламента. Заключвал съм се с вериги пред Столична община. Бил съм координатор на Европейската мрежа за независим живот.

Общо-взето съм правил какво ли не. И продължавам да правя още повече. Докато дишам ще се боря за каузите, в които вярвам. Никога не съм се страхувал да заемам позиция. Правил съм го стотици пъти в де факто всички водещи медии в страната. И нямам намерение да спирам. Натрупал съм си врагове и приятели, което е индикатор, че добро или лошо, правя неща, които се забелязват.

Ще се радвам да ме последвате в социалните мрежи, да добавите блога ми сред сайтовете, които прегледате и като цяло да влезем в контакт. Човек е човек тогава, когато общува с много и различни хора. Вратата ми е винаги отворена.

С уважение,

Петър Кичашки